На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа – страна със скромни икономически възможности с БВП около 50 милиарда евро – 30 пъти по-малък от този на Италия, официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент:
„Изтриваме националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален“.
„Той е създаден в разрез с конституцията, подтискайки народа и чрез измама“.
„Убеждават ни, че което е закон то е легитимирано и значи е правилно. Не е така“!
„От днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.
Дългът, който Еквадор отказва да плаща е 11 милиарда евро.
Еквадор е първата страна от южноамериканския континент и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг”, което е „политически и икономически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”.
Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка на цивилизованите нации – няма да получи никога повече, от никой каквато и да е помощ.
„Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на Международния валутен фонд.
Страната е поставена на колене. Но каква се случва:
На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години.
Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предоставя гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката.
Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението.
На другата сутрин президентът на Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски.
Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу „Юнайтед фрут къмпани” известна като Чикита и Дел Монте, за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството” и национализира банановата индустрия. Еквадор е най-големият производител на банани в света.
Страната лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие.
Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.
На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на гиганта „Юнайтед фрут къмпани”, президентът Джордж Буш – с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г., обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН.
„Готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”.
На следващата сутрин мощното адвокатско бюро в Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент.
Шест часа по-късно САЩ се предават и обявяват на международната общност приемането и легитимирането на понятието „омразен дълг”.
Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, която системно прилага политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.
Юридическият прецедент „Омразен дълг”усърдно е бил скриван дотогава и остава неизвестен, в това число и за голяма част от европейците. Той е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш.
Отнася се за Ирак, когато страната фактически е под американско владение – окупирана е от американски пехотинци, с временно правителство макар и непризнато от ООН.
Саддам Хюсеин е оставил дълг от 250 милиарда евро, от които 40 милиарда са към Италия и Ватикана.
Този дълг е заличен от САЩ.
По нареждане на президента Буш, на 4 януари 2003 г. се прилага клаузата „Омразен дълг” и по този начин САЩ създават исторически „правен прецедент”, заличавайки иракският дълг чрез клаузата.
Нюйоркските адвокати на Еквадор, използвайки прецедента предлагат на американското правителство следния избор: или приемат искането на Еквадор и си замълчават;
или ако анулират решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години.
Обама, все още не е встъпил в длъжност, но вече като избран задължава Буш да се съгласи с искането на Еквадор.
Всичко това стана възможно да узнаем благодарение разкритията на „УИКИЛИЙКС” и решението на Джулиан Асандж да им даде гласност.
Но трябва да се отдаде заслуженото и на президента на Еквадор Рафаел Кореа, решителните действия на когото за защита на националните интереси са подкрепени и от много латиноамерикански лидериМисля, че полезният ход на Ципрас в случая е да предоговори условията по връщане- например да разтегне сроковете до някакви широки параметри, от типа на 50 или дори 75 години, което ще означава минимална годишна вноска, поемана от икономиката на страната с лекота. Или преобразуване на част от дълга по формулата "пари срещу стоки", тоест да бъде връщан с маслини и зехтин.
МВФ и ЕС вече опростиха на Гърция 4 милиарда долара, възможността а бъдат опростени още някакви пари е малка. И дали гърците ще напуснат еврозната и ЕС в случая няма никакво значение- дългът си стои.
Мисля, че полезният ход на Ципрас в случая е да предоговори условията по връщане- например да разтегне сроковете до някакви широки параметри, от типа на 50 или дори 75 години, което ще означава минимална годишна вноска, поемана от икономиката на страната с лекота. Или преобразуване на част от дълга по формулата "пари срещу стоки", тоест да бъде връщан с маслини и зехтин.
МВФ и ЕС вече опростиха на Гърция 4 милиарда долара, възможността а бъдат опростени още някакви пари е малка. И дали гърците ще напуснат еврозната и ЕС в случая няма никакво значение- дългът си стои.
Ицко
Мисля, че полезният ход на Ципрас в случая е да предоговори условията по връщане- например да разтегне сроковете до някакви широки параметри, от типа на 50 или дори 75 години, което ще означава минимална годишна вноска, поемана от икономиката на страната с лекота. Или преобразуване на част от дълга по формулата "пари срещу стоки", тоест да бъде връщан с маслини и зехтин.
МВФ и ЕС вече опростиха на Гърция 4 милиарда долара, възможността а бъдат опростени още някакви пари е малка. И дали гърците ще напуснат еврозната и ЕС в случая няма никакво значение- дългът си стои.
кой европейски съюз които толерира кражбите на германия ?нима кол бе бутнат затвора за 4ерните каси с които се купуваха политици с цел да спомагат германския бизнес да краде .предишния призиндент не бе ли остранен без да бъде съден . не беше ли остранен за да не се разкрия корупцията и ограбването на европа ? не ли омразен дълг и когато политиците са окрали парите ?от което следва 4е това също омразен дълг . да си търсят банките заемите да върнат политиците от своите спестявания щом не се хар4ени по предназна4ение . министър председателя и неговия екип трябва да носят отговорност за икоми4еските щети а не обществото да ги плаща ...ако се търсеше икоми4еска отговорност за заемите едва щеше да има тези огромни заеми ...
28.01.2015 07:35
28.01.2015 08:10
И НИЕ ПИХМЕ ЕДНА СТУДЕНА ВОДА!!!
Когато се водеха преговорите с тройката ЕЦБ МВФ и ЕС, едно от условията за постигане на рефинансиране и отписване на част от старите задължения, поставяни пред Гърция бе, политическото ръководство да извърши драстични съкращения на трудещи се и масова приватизация в икономиката. Тога гръцкият народ,через протести и стачки бе против тези налагани условия.
Т.е. народа бе против вземането на подобни зължения.
Независимо, че правителството през това време бе избрано по демократичен път, то не се съобрази с желанието на народа, което е в основата на демокрацията, и решението на правителството и парламента е взето в ущърб на гръцкият народ което прави дълългът "Омразен".