Едва 70 цента от всяко евро, което България и Румъния внасят в бюджета на ЕС всяка година, се връщат обратно в икономиките им. Кой печели от провала на еврофинансирането за България, което според София вече било успешно?

Отговор на този въпрос бе потърсен по време на наскоро състоял се в София форум на Фондация Ханс Зайдел.

Държавите-членки на ЕС от Централна и Югоизточна Европа не са доволни от намеренията на ЕК да предложи осезаеми съкращения в европейските фондове за кохезионна и селскостопанска политика от 2013 година нататък. Те ще засегнат важни за новите членки сфери от икономиката. България и Румъния вероятно ще бъдат сред най-потърпевшите в това отношение държави. Основа за тази прогноза е незначителният капацитет на двете страни да усвояват отпусканите им средства.

Какво можем да научим от Полша?

Варшава се готви за сериозен отпор спрямо предлаганото от Брюксел съкращаване на средствата по политиките за сближаване и селското стопанство. Намеренията на Еврокомисията са за поне 20-процентно орязване на тези жизненоважни за новите членки помощи. Делът на отделяните за фермерите пари от бюджета на Европейския съюз ще падне на 39 процента. Преди 10 години той е съставлявал 75 на сто от харчовете на Общността. Полското правителство възразява и срещу цялостното свиване на бюджета на ЕС, което Брюксел обяснява като отговор на световната криза. Ако трябва, нека се увеличат националните вноски, но обемът на средствата по еврофондовете да не се пипа, намекват от Варшава. Защо ли?

Причината е много проста, обяснява изследователката от Полския институт за земеделието и храните д-р Барбара Величко. В страната е създадена стройна и ефективна система за усвояването на парите на европейските данъкоплатци. Понастоящем всяко евро, което поляците внасят като национално съфинансиране в бюджета на Общността, се връща петкратно във вените на полската икономика. А всяко евро, което страната дава за общата европейска селскостопанска политика, се отплаща двукратно като чист приход за полските фермери под формата на директни плащания. Понастоящем две трети от техните доходи се крепят именно на субсидиите в рамките на сегашната селскостопанска политика на Евросъюза. Като цяло идващите от Европейския съюз пари за селското стопанство в Полша са три пъти повече от средствата, които страната може да отпусне за сектора в рамките на националния си бюджет, изтъква д-р Величко. И допълва, че полското правителство настоява за пълно изравняване на изплащаните европейски субсидии за единица обработваема площ с тези на западноевропейските фермери. Полша е и против заложеното в плановете на Брюксел изискване всеки европейски фермер от 2013-та година нататък да заделя 7 процента от обработваемата си земя за "екологични практики” - например оформянето на малко езеро или естествена гора край нивите. Това ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на европейското земеделие, предупреждават от Варшава.

Ромите и Дунав плачат за помощ

Според румънския икономист Николае Мардари основен приоритет на европейските фондове за Румъния и България трябва да станат Дунав и ромите. Лошото състояние на иначе евтиния речен транспорт по Дунав влияе зле на европейската икономика. А по данни на Световната банка ежегодните загуби от невключването на ромите на трудовия пазар в Румъния възлизат на 890 милиона евро. За България и Чехия тези загуби се изчисляват съответно на 526 милиона и на 367 милиона евро. По мнение на Мардари Румъния и България не могат да решат сами ромските си проблеми. За това е нужна обща координация и ясен отчет за изразходваните за решаването им европейски помощи.

"Двете балкански държави имат два общи проблема, свързани с използването на европейските фондове. Първият се отнася до бюрокрацията и подбора на проектите за финансиране. От обявяването до одобряването на тези проекти в Румъния се губи средно година и половина. Заради мудността и липсата на пари за съфинансиране от страна на бенефициентите на европейските проекти се пилеят средно още четири месеца. Ако Румъния и България не реформират администрациите си, ангажирани с усвояването на европейските средства, едва ли през следващия планов период на отпускането им от 2013-та година двете страни ще надминат сегашната им нищожна усвояемост в рамките на 13-14 процента. Така и Букурещ, и София ще продължат да бъдат нетни донори на Европейския съюз. Преди всичко обаче двете балкански членки трябва да решат проблемите си с корупцията”, заключава румънският икономист Николае Мардари.  

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев