Според бившия шеф на „Мосад” и някогашен директор на Съвета за национална сигурност на Израел Ефраим Халеви, гражданската война в Сирия може да бъде прекратена, а проблемът с иранската ядрена заплаха да бъде решен, само ако Западът склони да се съобрази с интересите на Русия в региона. В противен случай,Иран съществено ще усилия позициите си в Близкия Изток, а светът ще бъде заплашен от нова студена война.
„Битката в Сирия се води едновременно на няколко равнища. В основата и е конфликтът между алауитското малцинство (7%), изповядващо доста близка да шиитската версия на исляма, и сунитското мнозинство, което е 75% от цялото население. На по-високо равнище е съперничеството между сунити и шиити за хегемония в Близкия Изток. Начело на сунитите са Египет и Саудитска Арабия, а напоследък и Катар, против които се обявяват Иран, шиитското мнозинство в Ирак и шиитските общности в държавите от Персийския залив и най-вече в Бахрейн, както и в източната част на Саудитска Арабия. На най-висото равнище пък е противопоставянето между Запада, от една страна, и Русия и Китай – от друга, за влияние и контрол над стратегическите райони в Близкия Изток и Средиземноморието” – посочва на страниците на „Едиот Ахронот” Халеви, който през 1998-2002 беше директор на „Мосад”, а преди това дълги години ръководи аналитичния отдел на израелското разузнаване.
Според него, ако не бъдат решени споровете на най-високото равнище, не може да се намери решение и на сирийския конфликт. Но, ако то не бъде намерено, Халеви смята, че това ще позволи на Иран съществено да усили позициите си в региона.
„На всичките три равнища на противопоставяне, Иран заема достатъчно видно място. Съдбата на далеч отиващите му амбиции, включително и по отношение на Израел, ще зависи от изхода на битката за Дамаск. Сирия представлява своеобразна ахилесова пета на Техеран. Ако сирийската драма завърши с падането на Асад и идване на власт на режим, който ще сложи край на нарастващото иранско присъствие в страната, силовият баланс в региона ще се промени. При подобно развитие, върху режима на аятоласите ще бъде нанесен силен удар, който може дори да го принуди да се откаже от своята ядрена програма в името на собственото си оцеляване. Но, ако Асад съумее да запази властта си с подкрепата на Русия, Китай и Иран, светът следва да се подготви за мащабна междублокова конфронтация, подобна на онази, в която живяхме през втората половина на ХХ век. В същото време, това би било голямо постижение за иранците” – предупреждава Халеви.
„Сегашната криза не може да бъде приключена в интерес единствено на сунитските държави от региона, включително на Турция, както и на западните страни, без да бъдат удовлетворени интересите на Русия и Китай. Още повече, че през последното десетилетие, руснаците претърпяха два стратегически удара в региона – двама от ключовите им „клиенти” – светските режими в Ирак и Либия, бяха свалени и Русия беше принудена да отстъпи.
Затова Москва не може да си позволи още едно поражение. Сирийската криза и дава възможност да възстанови, поне частично, понесения ущърб. Позицията, която заемат в момента Русия и Китай в подкрепа на Асад, им позволява да демонстрират пред Запада, че без сътрудничество с тях, тази криза няма как да бъде разрешена” – посочва бившият шеф на „Мосад”, според който проблемът с иранската ядрена програма също може да бъде решен без да се налагат още по-сурови санкции, нито пък да се използват военни методи срещу Техеран.
„Има и трети вариант: да се гарантира добро бъдеще на Сирия без иранско присъствие. Това би нанесло съкрушителен удар по Техеран – смята доскорошният началник на израелското разузнаване – САЩ и Русия са длъжни да се споразумеят по този въпрос, тъй като това ще е изгодно и за двете държави. Вашингтон обаче ще трябва да плати определена цена, като запази ориентацията на бъдещия режим в Дамаск към Москва, най-малкото във военната сфера. Срещу това руснаците може би ще склонят да подкрепят смяната на Асад. При подобно развитие, иранската заплаха ще отпадне от самосебе си…”.
Впрочем, в средата на февруари, коментар на същата тема в „Израел Хайом” публикува и бившият съветник на премиера Бенямин Нетаняху и бивш представител на Израел в ООН (1997-1999) Дори Голд. Според него, острата реакция на САЩ на руското вето в Съвета за сигурност, наложено на резолюцията относно ситуацията в Сирия, „беше възприета от мнозина като възраждане на студената война”.
В тази връзка, Голд напомня, че разногласията между Русия и Запада относно намесата на ООН в регионалните конфликти не спират от войната в бивша Югославия (през 90-те години на миналия век) насам. Той подчертава също, че позицията на Москва по тази тема е свързана с опасенията за евентуална външна намеса в севернокавказките авнотомни републики, които са част от Руската Федерация. Както и че, базирайки се опита от последните двайсетина години, тези опасения са съвсем основателни.
Написано от Стоян ХАЙТОВ,списание Геополитика
