Първите опити на китайците да се появят на автомобилния пазар в Европа завършиха катастрофално. Сега те предприемат нова офанзива - този път от България. Страната е новият трамплин на Китай, не само в автомобилния бранш.

Германската общественоправна телевизия АРД излъчи репортаж на Андреас Майер-Файст за китайското присъствие в България. Предлагаме Ви откъс от него:

Ще стане ли марката "Great Wall" (в превод от англ. "Великата стена") конкурент на германските автомобили? Според Андреас Майер-Файст България постепенно се превръща в трамплин за китайските бизнесинтереси, и то не само в областта на автомобилостроенето.

Защо офанзивата тръгва от Ловеч?

До 70 000 автомобила годишно ще слизат от поточната лента в Ловеч. Първоначално е предвидено те да се изнасят на пазарите в Източна Европа, а впоследствие в скандинавските страни и Великобритания. Последна прицелна точка е Германия, защото китайците имат голямо уважение пред германската си конкуренция и се страхуват от суровата битка с германските продукти. Засега! Новите компактни джипове в бъдеще ще се опитват да конкурират БМВ и други известни марки - естествено и благодарение на значително по-евтината цена. 12 000 евро ще струва най-скъпият китайски модел, при това с петгодишна гаранция.

Но защо офанзивата тръгва от България? Според инвестиционния експерт Боян Иванчев България извлича облаги от традиционните си приятелски отношения с Китай. Китайската държава отпуска щедри финансови стимули за онези свои бизнесмени, които инвестират в България. Както пояснява Иванчев подобни инвеститори могат да очакват до 16% печалба.

България е изходна точка за китайския щурм към Европа не само по отношение на автомобилите. Китай е гладен за земя в Европа и иска да се намеси и на енергийния пазар. "Китай купува селскостопански земи по цял свят. Инвестициите в България са част от мерките, които трябва да гарантират осигуряването на достатъчно храни за милиардното население на Китай", пояснява Иванчев. Във видинското село Бойница китайски арендатори са наели земи, за да отглеждат царевица и жито. Ползи от това извлича инвестиционният фонд "Мел инвест", който отдава земите под аренда, включително и поради растящите цени на селскостопанските продукти.

Китай и Европа си сменят ролите?

Проблемът обаче е в това, че България скоро може да се окаже разпродадена, ако огромният инвестиционен глад на Китай не намалее. "По същество можем да отговорим на китайските потребности само в краткосрочен план", заявява в тази връзка Стефан Кинов - шеф на българо-китайската търговска камара, и допълва, че след пет години България вече няма да има какво повече да предложи на китайците. А иначе българите хвалят китайските си партньори като надеждни, точни и коректни, става ясно от репортажа на АРД.

Дори слънцето на България свети за Китай, констатира Андреас Майер-Файст, който разказва за инсталация от 50 000 слънчеви колектора край Ихтиман. Китайският ток, произвеждан там, може да застраши дори местния монополист на пазара на електроенергия, който използва лидерската си позиция, за да продава тока си на най-високи цени. На този фон дори токът от слънчеви колектори може да се окаже по-евтин. Онова, което започва сега в България, може да се наложи и другаде в Европа. В продължение на десетилетия Китай произвеждаше за европейците. В България вече отдавна е обратното, завършва репортажът на германската телевизия АРД.

АГ, АРД, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева