Ислямският тероризъм на Балканите - реална заплаха за сигурността на региона, Европа и света
Преди време Дойче Веле разпространи новината, че в статия за радикалния ислям на Балканите, американският журналист и анализатор Кристофър Делисо е предупредил, че все повече терористични инциденти в Европа имат връзка с Балкните.
Статията представя главните заключения в новата книга на журналиста "Бъдещият балкански халифат: заплахата от радикалния ислям за Европа и Запада".
Кристофър Делисо пише за обособени радикално ислямски зони на Балканите, които водят собствен живот в обществата на държавите, където се намират. В тях намират убежище индивиди, свързани с тероризма и с организираната престъпност, а зоните служат като трамплин към Запада за ислямските екстремистки организации.
Тяхната история датира от периода около военните конфликти в бивша Югославия, и по-специално в Босна. Хиляди муджахидини и ислямски проповедници пристигат на Балканите и най-вече в Босна в началото на 90-те години.
След войната стотици муджахидини са натурализирани, получават босненски паспорти и създават общности, където закон е Шериата за сметка на другите държавни закони. Тези общности се превръщат в огнища на ислямски екстремизъм.
Този процес на проникване на радикален ислям се наблюдава навсякъде, не само в Босна. Той започва с края на Студената война, когато целите Балкани се отварят за ислямски мисионери и те започват дейност във всички балкански държави с мюсюлманско население.
Настъплението на исляма засяга бивша Югославия, България и Албания. В хода на 90-те години Саудитска Арабия, държавите от Персийския залив и Северна Африка “изсипват” на Балканите огромни средства, градят джамии, ислямски училища и създават и укрепват социалната и политическата роля на исляма в посткомунистическите Балкани.
Радикалният ислям прониква в региона по различни канали. Нуждаещата се от инвестиции Албания развива тесни връзки с богати арабски благодетели.
Заедно с техните инвестиции идват и джихадисти, които издигат стотици нови джамии. Сред пристигащите мисионери, според Делисо, има и муджахидини от Афганистан, членове на прословути терористични организации.
Тяхното участие и фактът, че много от тях се заселват в Босна и на други места, създава нова структура на мюсюлманското население на Балканите и придава нов, радикализиран характер на балканския ислям.
“Вносът” на екстремисти дава начало на местен ислямски екстремизъм до такава степен, че в лагерите за обучение на Ал Кайда в Афганистан и Пакистан вече има балкански доброволци. Все повече инциденти в Европа започват да се свързват с участието на балкански екстремисти.
Делисо подкрепя твърденията си с голям брой факти. Той цитира дълъг и силно обезпокоителен списък на успели и неуспели терористични атаки по цялата територия на Европа с балкански връзки. Те сочат най-вече към Босна, района на Санджак, Косово, Албания, Турция. В списъка фигурира и България.
Едно от нещата, които правят възможна дейността на потенциални терористи на Балканите, пише Делисо, е наличието на здрави мрежи на организираната престъпност, в тесни връзки с трафиканти на хероин от Афганистан и с трафиканти на хора. Журналистът предупреждава не само за опасността от тероризъм. Той говори за последици от разпространението на радикалния ислям, които включват насилствена социална промяна.
Делисо сочи ред външни признаци за голямата активност на ислямските клетки на Балканите:
- широка и активна мрежа за печат и разпространение на ислямска пропаганда, подкрепяща Джихада;
- невиждано строителство на джамиим
- присъствие на благотворителни организации с доказани терористични връзки като "Общество за възраждане на ислямското наследство" в Косово, Босна и Албания.
Главна мишена на този нов екстремизъм на Балканите е Западът, който самоунищожително го допусна в Европа, заключава журналистът.
В интервю пред информационната агенция “Фокус“ пък Александър Алексиев - съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ сътрудник в Центъра за политика по сигурността и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”, споделя: ”В Босна ислямските традиции са много умерени, както и почти навсякъде на Балканите. Саудитски организации похарчиха над $600 милиона през 90-те години, за да радикализират местното население и макар да не са успели навсякъде, в Босна в момента съществуват екстремистки групировки и движения, които са заплаха за целия регион. Само преди две седмици американските власти обявиха три саудитски организации в Босна, сред които и международно известните Ал Харамайн Фаундейшън и Ал Тайбах, за терористични и им сложиха запор на банковите сметки
От своя страна пък, съветникът на американския Конгрес Йосеф Бодански разкрива, че Ал Кайда подготвя специален план за Балканите, който трябва да бъде реализиран до 2020 година. В него се говори за превръщането на региона в център за разпространение на радикален ислям и създаване на обучени джихадистки ядра. Планът е планиран в две фази и се отнася за Санджак, Косово, Босна и Херцеговина и Хърватия. Той е изготвен в съответствие с ролята на "Балканите като един от центровете за разпространение на ислямския тероризъм в Западна Европа".
След атентатите от 11 септември в САЩ разузнавачите от цял свят насочват все по-силно поглед към Босна и Херцеговина, която е държавата с най-ниска степен на сигурност в региона. Тя се оценява като възможен източник и инкубатор на многобройни заплахи, свързани с "Ал Кайда". Още през 2002 г. е забелязано, че от около 50 терористи на "Ал Кайда", преминали през Босна и Херцеговина, половината от тях са останали на Балканите.
На фона на всичко казано до тук, фактът, че в момента пет световни тайни служби се стремят планът "Балкани 2020" да не бъде осъществен не звучи достатъчно успокоителен. Какво ще постигнат те и ще се превърне ли Балканският полуостров в център на ислямски тероризъм – само времето ще покаже.