. . .

 

Не търся дни безтревожни
ни благост за моята скръб
младост не търси светило
кога изнемогва по път.
Надежда в тревога обръща
в душманин всяка любов
прокудена радост да бяга  
свила се морна жива душа.
В ума ми един образ живее
мисъл стои, сковава плътта
изтичат мечтите в миражи
празна скука, трови света.
В кръговрата на живота
всичко зловонно мирише
пропило всичко, пустота...
очите на дете невинно
изпил  е жадно  изверг
подир това подхвърлил
свойта отрова, оставена
мерзостно дадена пара.
И винаги  питам, гори ме
в среднощно бдение тъга, 
защо на гробовен камък
превърна се всичко в света.
Къде си, о Боже с дух и огън
дните ни да наплодиш,
с топла човечност за благо
наш Боже - цяр за души!
Sidhaartha Т.П

" Къде си, о Боже с дух и огън
дните ни да наплодиш,
с топла човечност за благо
наш Боже"

Пътят към бог минава през "врата' , която е в главата на всеки. Само той може да я отвори, да общува, докато никой не наднича в мислите. Бог чува думите за него, казани на глас и те са само молби и никога укори! Защото Бог помага, ама в кошара не вкарва.
Българите сме нетърпеливи, нетолерантни , дори несправедливи в оценките си за Бог. Бог не може да се оценява, защото е само разум знание и възможност за доброта и винаги намира начин да помогне за доброто, което искаме за себе си или за другите.
Да се гордееш с отричането на Бог е... непростим грях...

:)))!!!